За Хелоуин с любов ...

Здравейте българи.

Честит празник!

Да,да,знам,че Хелоуин мина,не ви честитя него.Днес България има празник ... национален при това.Помните ли?Денят на народните будители.Звучи ли ви познато?
Помня,че преди време на този празник се поднасяха цветя на паметниците на Вазов,Ботев и Левски,споменаваха се имената на Вапцаров и Чинтулов ... хубави времена бяха.А днес младежта изтрезняваше след снощното честване на Хелоуин.Кога деградирахме толкова?

Не се сдържам да ви разкажа една случка.

По стечение на обстоятелствата работното ми място е на центъра на града.

В една от паузите бях излязъл на въздух,пушех кротко на пейката до офиса ми,когато се зададе тумба деца на видна възраст не повече от 11 г.Всичките до едно маскирани на различни изчадия,кървави медицински сестри,чудовища с щръкнали зъби и рога.Носеха странни чанти,пълни с бонбони и викаха ли викаха.Загледах се в тях и се замислих.Когато стигнаха до мен едно от децата се спря и ми каза "Бонбон или номер".В отговор обаче аз го попитах какво празнуват.Детето с гордост ми отговори "Хелоуин"!Разбира се последва въпроса от моя страна "А какво е това Хелоуин?".Тук момченцето явно се смути и като помълча известно време ми даде най - простия отговор - "Празник"!Прибра си чантичката с бонбоните и се присъедини към останалата част от децата,които вече и без това ме гледаха доста странно.

Загасих цигарата и се замислих от къде тръгва проблема.Със сигурност не от децата.

От семейната среда,от заливащите ни американски продукции,бълващи никому ненужни празници.Едно дете,което нито днес,нито утре ще знае имената и историята на великите българи,се е маскирало,за да чества американски празник,без да знае какво и защо чества!!!

Това същото дете днес няма да се събуди и да каже "Честит празник,мамо и татко!",ще подмине паметника на Левски и ще попита връстниците си "А бе,къв е тоя?".Стана ми жал и влязох обратно в офиса си.Загледах се в празния монитор на лап - топа,а от мислите ми не излизаше въпроса за възпитанието и моралните ценности.До болка познат въпрос,чийто отговор,драги ми читатели,няма да намерим скоро... ако въобще го намерим.

И пак искам да кажа ... Честит празник,БЪЛГАРИ!Бъдете горди,че днес сте се събудили и сте знаели кой ден сме,бъдете горди,че сте прочели вечните стихове на Вазов,бъдете горди,че предавате посланието на идното поколение.Аз също съм горд,защото  днес честитих ... на всички,които видях ... по няколко пъти!

Ще използвам случая да си честитя и другия празник днес - Свв. безсребърници Козма и Дамян. Ами ... да ми е честит именния ден.Нося си името с гордост,както го прави дядо ми,на който съм кръстен,както са го правели и предците ми.

Тук ще спра.Не е нужно да продължавам.Но като за последно бих помолил ... съхранете традицията на народа,съхранете българското! 

... а и за хелоуин ... с любов ... 

Високо,високо ...

Ще си позволя да публикувам един пасаж,който съм написал преди около половин година. Както сами виждате е провокиран от една велика българска песен,а именно "Високо" на ФСБ. Румен Бояджиев и компания са създали един шедьовър,който означава много.В някои моменти съчетанието от музика,текст и професионализъм ме карат да настръхвам,в други ме карат да напиша нещо такова. И не на последно място ... кадрите са от Античния театър в Пловдив - един незабравим концерт,една емоция,която се е запечатала толкова здраво,че може би никога няма да избледнее!

Не се съмянвам,че мнозина ще разберат думите ми,а други може би няма и да ги дочетат. Изберете сами ...

"Звездите са звезди,защото са високо" - Може много да се напише,може много да се изговори,може много да се чуе.А какво се случва тогава,когато искаме да видим ... проглеждаме за реалността и заобикалящата морална импотентност ... проглеждаме,за да затворим отново очи.По някой път със затворени очи е по - хубаво!Докога?! До тогава,до когато нищо няма да се промени и всичко ще бъде различно,до тогава,до когато приоритетите ще се сменят,без да помръднат от местата си и точно до тогава,до когато ще сме неспособни да прогледнем повече.И за да завърша ще кажа ... гледам ви всеки ден ... с широко отворени очи ... и ми е жал,мъчно ми е,а съм щастлив точно толкова,колкото искам да бъда ... защото мога!Дерзайте ...

За мен ...

Здравейте ...
Мнозина предпочитат да се крият зад анонимни коментари и фалшиви снимки?Защо?
Аз не бих желал да го правя и точно по тази причина днес създавам този блог.
Казвам се Дамян Дамянов.Приятно ми е да се запозная със всеки един от вас.
Роден съм в малкия град Пазарджик.Израстнах тук,тичах по улиците му,играех с приятелите
до тъмно,вместо на някой таблет или мобилен Смарт телефон.Прекарах детството си щастливо и нормално,отгледан от прекрасните си родители.

В годините на гимназията и университета явно човек пораства най - бързо и мощно!
И аз не знам защо,но тези години минаха адски бързо за мен.След като завърших Икономическия университет във Варна,се върнах обратно в родния си град,където и до момента работя,боря се ежедневно с неправдите,споря по цял ден с невежеството и оборвам аргументите на страха.

Такъв съм аз .... често наричан "странен" ,"различен", "луд" и какво ли още не  ...
Преди време ми пречеха тези определения ... но само преди време.
Сега осъзнавам първоизточника на неразбирането на повечето околни хора.Осъзнах го през дългите нощи,в които сън не ме е ловил ,през  онези нощи,в които съм мислил как да продължа напред без да объркам конците на живота.И се оказва,че такова понятие не съществува.Животът се определя всеки ден ... от всеки един от нас.
И тогава "странен" се превърна в "щастлив" , "различен" се превърнав"успял" ,  а "луд" - е,за някои хора все още съм луд.

Много време трябваше да мине,за да събера мислите си в едно и да започна да ги управлявам,да ги контролирам,а посредством тях и случващото се около мен.Резултатът е сладък ... доста сладък.Именно за това станах и едновременно много удобен и страшно неудобен за хора,които до този момент се пишеха близки приятели или познати,за които материалните облаги винаги са водели ежедневното съзнание.Жалко,а ?
Всекидневието ми е наситено с много бройни срещи с хора - по някой път кратки,по някой път не ... За добро или за лошо съм избрал да се развивам в работата с хора и това ми дава опит,който не бих заменил за нищо. Може би факта,че срещам толкова хора не ми дава мира да изразя своите мисли някъде ... свободно ... и само за да разбера,че има още някой,който ги споделя ... онези "странни" мисли на реализъм и до болка познато огорчение и разочарование.Но не си мислете,че съм песимист ... в никакъв случай.Дори обратното - събирам негативни истории,за да ги преборя и да ги върна обратно в обществото като позитивни такива.По някой път се получава ... по някой път не!Но никога не спирам.И няма да спра ...
Това е главната идея на моя блог ... да ви кажа това,което мисля,това което чувствам ... да покажа света през погледа на мислещия човек,макар и заспиван всеки ден с боклуците на упадналото ни обществено съзнание!Дерзайте ...

Д.Дамянов